Днес в 21 век, няма как да гледаме на създаването на православните икони без да отчетем промените в  този изключителен занаят, случили се заради улесненият с намирането на материалите. Принципно технологията на рисуването на иконата е традиционна и включва списък с правила, които се спазват и които са описани дословно в канона. В този текст ще се занимаем именно с традиционната техника за рисуване на икона, но в светлината на съвременната иконопис, която може да се ползва с продукти предназначени за упражняване на занаята.

Защо иконописецът следва канона?

Когато чуете думата канон, не си представяйте закон, който е строго установен, по-скоро като резултат от културно-исторически процеси започнали през 4. век след Христа, довели до установяване на правилата, които определят създаването на иконата като част от литургията. Понеже съвременното богослужение в православните храмове не може без присъствието на иконата, задължително е всяка икона да бъде изписана според правилата. Процесите, които създават рамките на първия канон приключват чак към 12. век.

Иконописецът се ръководи от канона, за да изберете сюжета – неимоверно свързан със Светото писание и директно отнасящ се към богослужението, а и към подредбата на иконите в храма. Той следва зададеното за пропорциите на фигурите, изображението на лицата, позата, облеклото. Относно избора на цветовете и живописната техника също има строги изисквания.

След като иконописецът има зададена тема и познава каноничните принципи, той трябва да набави материалите за изписването на иконата.  Никога в историята рисуването на иконата не е бил евтин процес. От намирането на дървото, до последния щрих с боя и нанасянето на лака, материалите са стрували пари на иконописците, а в не малко исторически периоди е било чудо за иконописеца да се добере лесно до всички необходими материали.

Избор на материали за изрисуване на икона

Първо се избира най-подходящото налично дърво. През вековете иконописците са ползвали липа, дъб, иглолистна дървесина. Ако в миналото иконописците са работели с дървото от своя район, то днес всеки иконописец може да поръча походящото дърво от търговци на дървесина.

Грундът в иконите се нанася върху обработеното дърво, за да се подготви то за изписването. Грундът в миналото също е бил ценна съставка, която е била използвана според наличностите в региона. Днес например, всеки иконописец може да закупи грунд за икони, който е направен от фирма за арт материали. Традиционалистите сами изработват грунда от материали, които сам набират – гипс, лепила, туткал, креда – в зависимост от избора на зографа.

Ако в миналото боите се били създавали трудно и по-специална технология, и е трябвало всеки иконописец да владее тяхното създаване и нанасяне, то днес нещата стоят по друг начин. Пазарът предлага готови бои за икони, така че просто да се обработят според предписанието и да започне изографисването.

Една забележка е нужно да бъде направена. Най-добрите съвременни иконописци следват много от традиционните практики, защото те осигуряват краен вариант, който гарантира дълготрайността на иконата, нейната издръжливост и запазване на цялостта ѝ откъм цвят и основа.  

Как се рисува иконата?

Когато дървото е приготвено и върху него е нанесен грунд, следва и самият грунд да бъде напълно изгладен. Чак тогава може да се пристъпи към рисунката. Тук идва улеснението за зографите, които ползват шаблон за нанасянето на фигурите, тъй като те са строго определени от канона. Те имат подлинници с образци на Иисус Христос, Богородица, св. Йоан Кръстител и други по-известни фигури на християнската църква.

Следващ етап е изработването на позлата, ако иконописецът избере този традиционен метод. Старите иконите са били позлатявани поради символни причини, но днес има и друг подход, при който започва живописването на иконата. Позлатата си има специална технология, която предшества живописването. Тя се прави с варак – златни листчета, които се нанасят върху дървото.

Зографите рисуват на слоеве, като се започва от по-тъмните и се завършва с по-светлите. Те са натоварени с отговорната задача да следват стъпките и да завършват и най-малкия детайл в иконата. След изсъхването на боите, върху иконата се нанася слой от лак, който трябва да предпазва иконата от всички възможно външни влияния, които биха нарушили нейната цялост.

Съвет за начинаещи иконописци

Ако задавате въпроса "как се рисува икона" от личен интерес, за да се научите да рисувате, трябва да знаете, че това, което описахме е само повърхността, за да се запознаете с принципните етапи. Трябва да се свържете с опитен иконописец, който да ви предаде тайните на занаята и вие самите да почнете да се обучавате. Рисуването на икони не изисква огромен талант, но посвещение и разбиране на принципите, които водят до създаването на иконата. Това е път, който ще ви позволи да се издигнете духовно, да научите повече за православното християнство, а дали ще станете добър иконописец, ще зависи от вашата отдаденост на това свято изкуство.