Софѝя като Божията премъдрост

 

В навечерието на прекрасния християнски празник на 17 септември – Вяра, Надежда и Любов, ще опитаме да изясним едно объркване свързано с името Софѝя. От една страна света София е майката на Вяра, Надежда и Любов, а от друга страна имаме църквата Света София (Агия Софѝя) в Истанбул, която наскоро отново бе върната към статут на джамия, което разпали ожесточени спорове по цял свят.  От трета страна имаме българската столица София, която чества своя празник именно на 17 септември.

 

Църквата Агия Софѝя "Света Мъдрост" се намира в Истанбул, градът, който под името Константинопол някога е бил център не само на Византийската империя, но и на Източната православна църква, докато не пада под нашествието на ислямски турци през 1453г.

 

Объркването възниква до голяма степен от това, че някои наричат църквата „Света София“. Храмът обаче не е бил посветен на светицата на име София, но на Исус в неговото проявление като „Света Мъдрост“, което на гръцки се произнася като Хагия Софѝя.

Думата „агия” на гръцки означава „свят“ и затова това е думата, използвана като еквивалент на думата означаваща и светия. Така че Света София може да се преведе буквално като „Света Мъдрост“, или може да се разбере, че означава „Света София“. Но „Светата мъдрост“ е Исус, а не светицата почитана на 17 септември. Как тогава София празнува в този ден, след като се твърди, че не е наречена на светицата, ами на Светата Премъдрост, която се идентифицира с Христос?

 

Отговорът се крие в разбирането, че Светата Мъдрост е концепция за Христос и едно Негово проявление. В Евангелията не се споменава Агия Софѝя, но се споменава Христос като извор на мъдрост, която му е дадена и която се вижда от неговите проповеди в Синагогата. Това е засегнато в евангелията на Матей и Марк. Насетне отците на християнската църква разискват помежду си мъдростта като качество на Христос. Най-ясната форма на идентифициране на Божествената Мъдрост с Христос идва в текста от Новия завет свързан с първото послание на Павел до Коринтяните.

 

Можете да си представите за силата на теологичната мисъл в онези векове, когато император Юстиниан построява Света София („Света мъдрост“) осветена през 538 сл. Христа,  и  която  се превръща в модел за много други източноправославни църкви. Така концепцията за Светата Мъдрост се превръща в много важна за Православната църква. Тя представлява Божието Слово превъплътило се на земята като Иисус Христос.

 

 Така че преди светицата София – майката на Вяра, Надежда и Любов идва същинската Божия Мъдрост, на която и тя носи името. „Тази е мъдростта... според думите от Съборното послание на Яков (3:17)..., която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.”