Символика на иконите

 

Когато изследователят, лаикът, дори човек недокоснат от православната вяра застане пред икона, той ще бъде поразен от златния фон, богатите сини и червени краски. Когато обаче вярващият човек застане пред иконата, той няма да вижда нейните съставни части, а цялото, което е един завършек на духовен процес довел до самото създаване на светия образ.

 

Иконата служи за молитва и не е важно дали е рисувана от голям майстори иконописец или от негов ученик, доколкото са спазени канонът и принципите на духовното начало необходимо за иконописа. Иконата служи за молитва, за общение с Бог, чрез образа в иконата и чрез Евангелското събитие изографисано върху дървото. В този смисъл и нейната символика трябва да се разглежда в тази посока.

 

Поглеждайки в символизма, виждаме Иисус Христос в горна одежда винаги в синьо или зелено, а по-близката до тялото дреха е в червено. При Богородица е обратно. Това е така, защото Христос първо е божествен, но после е станал човек, докато Богородица първо е била човек, после е станала светица. Тя също така се изографисва с три звезди, символ на девичеството ѝ преди, по време и след раждането на Христос.

 

Източноправославната иконография е пълна със символи. Символите са скрити в цветовете и вида на дрехите, жестове на ръце, предмети в иконата и други елементи, изобразени в сакралното пространство. Общоприето е всички събития да се показват едновременно, за да се подчертае тяхното духовно единство. Това си личи особено в икона от житиен тип и ще видите, че тя изобразява най-важните събития от живота на светеца, сякаш се случват по едно и също време.

 

Какво означава всеки цвят в иконата?

 

В иконите няма случайни цветове, всеки цвят е наситен с определена християнска символика и се намира точно на мястото според църковната доктрина изградена на Евангелието и на християнските предания.

 

Златен цвят: символизира Иисус Христос. В източноправославните икони има много златни елементи, златни листа, ореоли и фон на иконата. Блестящият цвят символизира божествената природа и нетварната светлина на самия Бог.  


Син цвят:  означава небето или Божието царство, което не е на тази земя. Като символ на друг вечен свят, той допълнително показва безкрайността на небето. Освен това, тъмно синьото е и цветът на Божията майка и обикновено се използва в религиозните иконописи, за да покаже нейната небесна природа. Синьото се ползва и като фон в иконите именно като символ на отвъд небесните предели.


Червен цвят: символизира живота на земята. Представлява животворна енергия, любов, страст и със сигурност Христовата жертва. Тъй като е цветът на кръвта, червеното представлява спасителната природа на възкресението. Ето защо някои ръчно рисувани икони имат червен фон, който символизира истинския празник на живота.

Зелен цвят: символизира вечното обновяване, надеждата, цъфтежа, младостта и природата. В източноправославната иконография то се среща в Рождество на Исус Христос и Благовещение, в одеждата на Богородица понякога, в одеждите на други светии. 


Бял цвят: символ на божествена светлина, чистота и святост. В религиозните икони белите дрехи обикновено показват хора, които са били честни и добри в живота. Освен това бялото се използва и за изобразяване на дрехите на ангелите, плащаниците на мъртвите и пелени на бебетата; лилията на Благовещение също е бяла като символ на непорочното зачатие.

 

Черен цвят: символ на смъртта и злото, черното обикновено се използва за изобразяване на сатанински същества, демони и адската бездна; особено се използвало по външните стенописи на православните храмове. При монасите черните одежди не са олицетворение на злото, а са традиционна одежда символ на отказа им от светската суета.

Лилав цвят: използва се като символ на царствена принадлежност, в случая с православната иконография, показва царската слава на Исус Христос и Божията майка.

 

 

Как се изобразяват светците в иконата?

 

Светиите в православните икони са изобразени с лице гледащо напред или в три четвърти пози, за да могат хората да се концентрират върху общуването с тях на духовно ниво. Обикновено към образите им се добавят символи, които характеризират даден техен атрибут свързан с вярата. Най-често това е кръст, храм, характерен предмет свързан с житието на светеца, дори одежди.

 

В иконите често се изобразяват и несвети хора (например овчари и магьосници); те обикновено стоят в профил, което означава, че те са просто част от цялостната композиция и част от историята, но нямат пряко отношение към общението, което молещият се създава при визуален контакт с иконата.

 

Заключение

 

Иконите се рисуват по канон, който ревностно се спазва от всеки иконописец. Въпреки това обаче през вековете са се създали някои разлики и решения в изписването на светците и Светите събития върху иконите. Затова има известни разлики в изображенията, при които символите не са безусловни и може да има предположения за едно или друго тълкувание при решението на иконописеца в даден исторически момент. Със сигурност обаче, общите правила за изографисването са спазени, за да може иконата да бъде осветена и да бъде приведена в служба на Бога.