Иконите в
православния храм
Иконите
в църквата са тази част от храма, която привлича най-много човешкото око. Те
обаче не могат да бъдат разглеждани извън контекста на самата архитектура и на
разказа за Бога. Тоест те си имат едно предназначение свързано с храма и литургиите, които се провеждат в него.
Християнският
храм е израз и визуализация на присъствието на Бог в материалния свят. Храмът е
дом Господен, защото там се почита Той, Словото Му се известява с проповед и се
извършва Светата Евхаристия – главното тайнство на Неговото Присъствие. Това е
мястото, където се извършва литургичният събор на истинските вярващи, което е
видимият израз на тялото на Църквата, чиято глава е Христос.
В този смисъл, литургията, архитектурата и
иконографията в църквите са един цялостен образ на почитанието към единия Бог.
Не
е случайно, че в много дълъг период след Христа имало противоборства за или
против иконите. Трудно се е възприемала идеята, че нематериалното, Царството,
актът на Спасението, може да се изобрази с материални цветове, бои, може да се
нарисува като природа и от природата. Така православната икона в канона се
създава освен като божествено вдъхновена, но и като израз на цялата мисъл на
отците на църквата, които векове наред са създавали това църковно тяло, което
познаваме и днес.
Християнското
изкуство изразява спасителното събитие, както се е случвало в историята. То изразява не индивидуалните емоции, а колективното приемане на „непроницаемата
тайна, която се случва по време на преклонението пред Христа. Иконата приканва
за директно общуване с изображенията, за преход към първообраза на изобразената
личност. Пред нея няма тълкувание като в модерното изкуство „всеки за себе си”,
но пълно потапяне в тайнството, интимното, молитвата.
Православното изкуство предава на истинския вярващ духовните истини през сетивата му: светлината и цветът чрез тяхното въздействие предават висшата истина. Създателите на Канона са вярвали, че цвят и светлина са пряко свързани с Бог: Бог е Източникът на светлината. Светлината, която се разпръсква през картини символизира първобитната, свръхестествена светлина, чийто източник е Бог, единственият източник на всяка светлина.
В иконите в църквата и в освещаването на всеки нов православен храм, няма да видите своеволни творчески излияния. Иконописците използват осъзнат подход към старите прототипи както по отношение на иконографските типове, така и по отношение на художествения стил. От съществено значение е иконата да бъде защитена не като предмет с музейна стойност, а по-скоро като котва, която довежда човека до съпреживяване в лоното на Господа.